„МОИ ЖЕЛАНИЯ”
Феодосий Петрович Савинов (1865-1915 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МОИТЕ ЖЕЛАНИЯ
Искам слънцето тъй да сияе,
да раздава по равно лъчи,
че света да дарява с омая,
без да крие в небето очи.
Искам мъки и скърби метежни
пред бедняците да не горят,
за да могат с кураж и надежда
да вървят по просторния път...
Нека всеки харесва труда си
и виелица да не фучи,
за да няма навъсени устни
и на славей гласът да звучи.
След труда да сънуваме рози,
да е пролетен, топъл вираж,
сладки блянове с ласки да гоним
даже в лекия сънен мираж.
Ударения
МОИТЕ ЖЕЛАНИЯ
И́скам слъ́нцето тъ́й да сия́е,
да разда́ва по ра́вно лъчи́,
че света́ да даря́ва с ома́я,
бе́з да кри́е в небе́то очи́.
И́скам мъ́ки и скъ́рби мете́жни
пред бедня́ците да не горя́т,
за да мо́гат с кура́ж и наде́жда
да вървя́т по просто́рния пъ́т...
Не́ка все́ки харе́сва труда́ си
и вие́лица да не фучи́,
за да ня́ма навъ́сени у́стни
и на сла́вей гласъ́т да звучи́.
След труда́ да съну́ваме ро́зи,
да е про́летен, то́пъл вира́ж,
сла́дки бля́нове с ла́ски да го́ним
да́же в ле́кия съ́нен мира́ж.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Феодосий Савинов
МОИ ЖЕЛАНИЯ
Я хочу, чтоб солнце сияло,
Всем давая тепло наравне,
Чтобы ласково мир озаряло,
Не скрывалось в небес глубине.
Я хочу, чтобы муки и горе
Бедняку не мешали в пути
И чтоб мог он с отвагой во взоре
По дороге просторной идти...
Чтобы всем по душе было дело,
Чтобы не было пасмурных дней,
Чтоб метель никогда не гудела,
Чтобы громко свистел соловей...
Чтоб трудящимся снилися розы,
Чтобы снились тепло и весна,
Чтобы нежили сладкие грезы
Даже в легких видениях сна.
1885 г.
---------------
Руският поет Феодоси Савинов (Феодосий Петрович Савинов) е роден през 1865 г. в гр. Тотма, Вологодска губерния. Учи в Московския университет. Първото му публикувано стихотворение е от 1885 г. в сп. „Волна”. Печата стихове в издания като „Вологодские губернские ведомости”, „Россия”, „Живописное обозрение”, „Русское обозрение”, „Русская мысль”, „Русский вестник” и др. Пише стихове, епиграми, сатирични поеми и памфлети. Работи като нещатен репортер в различни вестници, като коректор в списанията „Русское обозрение” и „Русская мысль” и сътрудник на списанията „Будильник” и „Развлечение”. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1887 г.) и „Стихотворения” (разширено издание, 1900 г.). Умира на 29 август 1915 г. в психиатрична болница в с. Кувшиново, Вологодска губерния.